Последните публикации на: admin

Приключи първият тур от гласуването в конкурса за Годишната награда на Академия Liber за втора издадена поетична книга.

Номинирани за наградата (съгласно условията на конкурса) са:

Мария Калинова с "Подножието на вечерята",

Цонка Христова с "Размишленията на една мравка" и

Лили Качова с "Вълче в градината на Господ",

изпреварила в последните часове на гласуването - и преди удължаването на срока му с 13 часа (смятаме, че това уточнение е необходимо от гледна точка на коректността) - с минимална преднина Борис Пасков (с "Мечтите са варвари") и Илиян Троянски (с "Клетвата на вторите стрелци").

Класирането, на този етап, е извършено на база индекс, изчислен като резултат от сумата на присъдените позиции на книгата в предложената десетстепенна скала (превърнати в числа), разделена на броя гласове, подадени за книгата.
Общият брой на подадените гласове е 127 (някои от участвалите в гласуването не са дали своя глас за всяка от участващите книги, което - с едно изключение, ясно посочено в съответната тема - съвсем не означава, че не са прочели книгите, за които не са гласували) - броят подадени гласове за всяка книга може да бъде видян в съответната тема във "Форум за гласуване и дискусии". В гласуването дотук са взели участие 21 от имащите право на глас.

Няколко думи - отново - за самото гласуване и неговия "модел". Знаем, че гласуването с позиции в десетстепенна скала (привиждани - обяснимо - като "оценки" от 1 до 10) поражда доста въпроси (и съпротива - със сигурност бихме могли да чуем: "Как така се оценява поезия с оценки от 1 до 10? Това са глупости!!!". И няма никакъв смисъл да обясняваме, че никой не е поставял "оценки"... По-добре да обясним какво всъщност смятаме, че сме направили...).
Ето какво мислим, че е направеното:
Дори това, че попълването на анкета е единственият начин да се гласува ясно, видимо и прозрачно при ограниченията, които неизбежно въвежда гласуването по интернет, не е толкова важно (макар да не бива да се пренебрегва).
Нека да се взрем в случващото се при едно "нормално", традиционно гласуване. Членовете на стандартното три-пет членно жури прочитат книгите, разделяйки ги на две "купчини". Обикновено, на рационално ниво, аргументацията им се свежда до "тази става" и "тази не става" (факт, проверен от мнозина от участвалите в това гласуване на практика). Стандартно на този етап на всеки конкурс членовете на журито не полагат усилието да отидат по-нататък, да се взрат в онези мотиви и критерии, които са пред-определили този техен избор. И не можем да им се сърдим - стандартната процедура не го изисква. При това за самите тях е останала скрита една процедура, позната на психолозите - те са "претегляли" всяка книга според нерационализиран набор от критерии, резултиращ на свой ред в скала, използваща най-привичния модел... обикновено този, който е навик още от училищните времена - от 2 до 6... На следващия етап журито се събира и се сравняват имената или произведенията, попаднали в личната - за всеки от членовете му - купчина от произведения или автори, означена с "етикет" "става". И започва обсъждането - винаги с резултат консенсус, често с присъщия на всеки консенсус компромис...

Е, ние искахме да "разбием" тази практика. Не само с това, че всеки от етапите на гласуването, за целия период, е видим за всички, но и с това, че провокирахме гласуващите да рационализират своя избор на всяка стъпка и за всяка книга. И не само заради това, че беше предложен набор от критерии (дори и фактът, че при гласуването някои от гласуващите са счели за необходимо да посочат собствените си критерии, водили ги при "присъждане" на позиция в скалата за всяка книга, показва, че те са контролирали рационално своя вот, търсили са съответствия и несъответствия с техните собствени разбирания за критерии, по които би трябвало да се "оценява" една книга... т.е. навикът за пред-рационално, подсъзнателно и неартикулирано "съдене" е бил провокиран и силно разколебан...) - отидохме и по-нататък, с прост и ефективен способ: предложената скала умишлено беше "разтеглена" до десетстепенна. Изправен пред необходимост да "присъди" "оценка" от 1 до 10, гласуващият е пред ситуация, в която навикът му да използва "школското мерило" вече е неизползваем. В същото време всеки имаше възможност да аргументира своя вот, опитвайки се да приобщи към своето виждане останалите (степента, в която този замисъл се е реализирал, вероятно изразява онази готовност, която имат гласувалите - а вероятно и не само те - да говорят публично за своите разбирания, да аргументират позиции и мнения, или просто в разбирането им за "достатъчна инвестиция на време" в този етап на конкурса и при предложените заглавия... степен, която вероятно е обща характеристика на навиците на актуалния начин, по който се случва "литературния живот" - тук и сега...)... Можем да приведем още аргументи, доказвайки, че нищо не е направено случайно или без да е премислено, в търсене на един наистина нов модел... но едва ли е необходимо - този, който е готов да го приеме, вече го е сторил. Останалите няма да променят мнението си...

Следващият етап на конкурса ще протече по следния начин: днес ще бъдат "отворени" три нови теми във форума, в които гласуващите, поотделно за всяка книга, ще имат възможност да "присъдят" място - от първо, до трето. Победителят ще се определи, като за всяко място, бъде присъдена стойност (3 за "първо", 2 за "второ" и 1 - за "трето"). Най-големият коефициент, получен чрез разделяне на сумата от присъдените "стойности", разделен на общия брой гласове за дадена книга, ще определи победителя.
С цел осигуряване на прозрачност и на този етап на конкурса, решихме тези теми да бъдат видими през цялото време, в което ще се провежда гласуването - до 24:00 часа на 29.10.2009 година.
Подфорумът, в който става гласуването "по място" за номинираните книги, е тук: http://liber.mediabg.eu/index.php?board=5.0