Г-жа Христова прави интересна заявка с книгата си като композиция и начин на вглеждане и изследване на темите. За мен това е книга-опит за изграждане на собствена автентичност чрез погледа напред и назад във времето, чрез фразата и силата й да впечатлява и озадачава, чрез една по-различна емоционалност и характер на говорещия човек, обитаващ собствена територия.
Мисля, че опитен редактор би помогнал много за подобряване на крайния ефект.

Моята оценка: 5

Книгата на г-жа Кованджийска за мен е една много хубава изненада. Изненада, защото началните стихове ми дадоха колебливост за евентуална висока оценка, но развитието и израстването на текстовете – имресии, малки парчета озаглавени само със звездички – ме впечатли. Творбите наистина са „тихи думи, написани с жар”, с наличие на силни, впечатляващи и интригуващи образи, със сетивност, която ме развълнува, с монолитност, изградена от деликатни пространства.
Мисля, че едно сериозно редакторско око би отпратило няколко текста в чекмеджето. Още малко усилие в предпечатната работа не би се отразило зле, графиките също търпят коментари.

Поздравявам Евелина Кованджийска за тази книга.

Моята оценка: 7

При описване на постиженията на тази книга за съжаление в ума ми изникват леко клиширани фрази -  традиционна стилистика и образност,  традиционен изповеден женски стил, познати ми от много други поетични четива отпреди.
Достойнствата на книгата на г-жа Качова – една смелост да се говори за дълбоко интимни неща и интенцията да се удържи този тон във всички творби.

Моята оценка: 4

Подозирам, че поезията на г-н Троянски е от онзи тип, който звучи много атрактивно на глас – с отчетлив и целенасочен ритъм на фразата, с бардовска предизвикателност и едно покоряващо мъжко начало, което като правило силно се харесва на женската чувствителност. Правя предположение, че неговите текстове имат своята „твърда” аудитория по време на събирания и четения.
Не знам дали защото книгата е антологична, т.е. с по-различна концепция при сборуването на циклите, но тя не удържа очакванията ми за развитие, може би заради силното начало с първия цикъл.

Моята оценка: 5

Различното в замисъла на г-жа Радева при създаване на тази книга е може би едно /само/предизвикателство в опита да се създаде по-различен /анти/поетстващ език; идеята да се предложи гледната точка на съвременната жена с нейните дълбоки и плитки пластове, издигания и падания – на тялото, душата, чувствата; високите децибели в тоналността на едно постоянно бъбрене…
За мен обаче тук са налични и много сериозни пропадания, които изнервят по време на четене с липса на елементарна дисциплина при изграждането на текстовата тъкан, да не говорим за няколко досадно повтарящи се правописни грешки.

Моята оценка: 3

Една книга, която би могла да е и първа за създателя си със своята – извинявам се, ако звучи арогантно – претенция и баналност. Не бих желала да коментирам негативно, но тя за мен е от рода: „Тази сутрин станах по-рано и, за да си разнообразя живота, написах малко стихотворения. „
Това съвсем не означава, че книгата на г-н Пасков няма /да има/ собствен живот, не знам.

Съжалявам: 1

Възхищавам се от писането на г-жа Калинова. Това е книга, създадена с много вкус, работа, дисциплина… и талант.
Сгъстеността на образите, страхотните лупинги в смисловите връзки, изследователската енергия да се погледнат нещата от неподозирана гледна точка, резонансът на всяка дума в поетичната фраза и целостта на текста, липсата на всяка поза и отстранена емоционалност на лирическия субект, поетичното говорене, което не търси познати диалогични и стилистични опори – всичко това, както и много още, прави книгата за мен абсолютен фаворит.
Отличен тандем автор-редактор.

Поздравявам силно Мария Калинова.

Моята оценка: 10