Академия Liber - форумът
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.
Октомври 06, 2022, 03:30:32

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
SMF - Just Installed!
135 Публикации в 26 Теми от 27 Членове
Последен член: Яна Монева
* Заглавна Страница Помощ Търси Вход Регистрирай
  Покажи Публикации
Страници: [1]
1  Конкурс за годишната награда на Академия Liber за втора издадена поетична книга / Форум за гласуване и дискусии / Re: Борис Пасков, "Мечтите са варвари" -: Октомври 24, 2009, 05:30:27
Тук давам 5. Мисля, че автора има накъде да се развива, някои неща ми харесаха, други не. Усещането ми беше, че авторът все още търси своя стил и почерк, но ми се ще и да адмирирам това начинание!
Поздрави!
Яна Монева
2  Конкурс за годишната награда на Академия Liber за втора издадена поетична книга / Форум за гласуване и дискусии / Re: Цонка Христова - "Размишленията на една мравка" -: Октомври 24, 2009, 05:28:21
Започнах трудно и с малко недоверие да чета тези стихове, но имаше места, на които се намерих, на които останах и се замислих. В кратките форми имаше добри попадения.
Оценката ми е 7!
Поздрави!
Яна Монева
3  Конкурс за годишната награда на Академия Liber за втора издадена поетична книга / Форум за гласуване и дискусии / Re: Галя Радева - "Небитие" -: Октомври 24, 2009, 05:26:13
Да пишеш съвременно не значи да пишеш самоцелно и да си вярваш без рефлексия. Тук няма рефлексия - има някакви декларации и заявки, които правят света неоцелостен, на парчета, правят и обектите частични и по заместване.
Не харесвам такова писане, в което няма метафоричност и не те докосва лично през деликатността или скандалността на преживяванията, за които обаче са намерени думи, за тези тук не са.
Съжалявам, мога да дам само "3" като оценка и преживаване.
Яна Монева
4  Конкурс за годишната награда на Академия Liber за втора издадена поетична книга / Форум за гласуване и дискусии / Re: Лили Качова - "Вълче в градината на Господ" -: Октомври 24, 2009, 05:22:20
Давам 8 за тази книга. Намерих се в някои редове, в други - не съвсем, но ми беше приятно, докато се разхождах в стиховете... Тук има поезия, бих казала! Също има и добро владеене на класическия стих, което смятам, че трябва да се признае като качество на авторката.
Поздрави.
Яна Монева
5  Конкурс за годишната награда на Академия Liber за втора издадена поетична книга / Форум за гласуване и дискусии / Re: Илиян Троянски - "Клетвата на вторите стрелци" -: Октомври 24, 2009, 05:19:56
Беше ми приятно да прочета тази книга. Тук има добро владеене на класическия стих и много образно и синхронно обличане на емоциите в думи. Емоции и настроения от бохемство до меланхолия и проницателност. Може би някои стихове е можело да отпаднат (визирам тези в началото), но пък като цяло книгата има почерк и ми хареса.
6!
Яна Монева
6  Конкурс за годишната награда на Академия Liber за втора издадена поетична книга / Форум за гласуване и дискусии / Re: Евелина Кованджийска - "Боси очи" -: Октомври 24, 2009, 05:01:52
Съжалявам, но гласувам с 3, мотивирана от преживяването си с тази книга, а то беше разочарование. Мисля, че тук липсва конструктивна редакторска работа и критична обратна гледна точка, която при една преработка може би би направила тези стихове по-леки и приятни (защото за мен са пълни с прекалено много пълнеж, който може би има нужда да бъде разтоварен).
Първо заглавието - смятам, че не е добре намерено, нито като метафора, нито като абсурд отива на книгата, макар че авторката в някакъв текст (казвам текст, защото за мен това не е стих) обяснява, че обича абсурдите. Въобще - доста бъбрива и в прозата на обикновеността поезия ми се стори. Казвам го с извинение към авторката, но мога да се мотивирам и с пример:

"Ръцете ми почерняха от непрегръщане.   (в това няма поезия, няма дори метафора - има напън за такава)
Крилата, които растяха по рамената
се превърнаха в пипала, които хващат пеперуди.
Мисълта се залута някъде.   (това е изречение пълнеж, то не носи нищо на стиха, може би го "залутва" и него)
Дотолкова се отдалечих от нея,
че сега не знам кога съм будна
и кога сънувам.
Нелюбима и нечакана за никого
нарисувах черно слънце.Прогониха
ме от храма на оптимистите.
Сега подострям молива си,
за да довърша това неискано стихотворение.    (ето тук вече тескта става действително неискан и неносещ нищо)
Само че и думите ме отбягват.
Може би следващото ми признание ще е любовно,
а дотогава ще спя в гнездото на осите убийци      (от никъде се появиха тези оси убийци и финала е като зловещо залепен)

Не бих искала да се отплесвам и да коментирам повече - това е моето мнение - обикновени изречения, подредени като стихотворения - това се тези текстове.
Яна Монева

7  Конкурс за годишната награда на Академия Liber за втора издадена поетична книга / Форум за гласуване и дискусии / Re: Мария Калинова - "Подножието на вечерята" -: Октомври 24, 2009, 04:37:45
Гласувам с "10" - исках да бъда непредубедена, изчаках и изчетох всички книги и смятам съвсем отговорно,  че нивото на Мария Калинова е далеч по-високо от общото. Забелязва се модерно и образно мислене, метафори, които разказват истории и стихове-истории, които остават като метафори "в подножието на вечерята" - тогава, когато всички сядаме или всеки сам за да се приобщим чрез храната или разговорите, и денят зад гърба ни ни прави по-плътни, като "майсторът" в любимият ми едноимен стих :

"хапка по хапка преглъщай наобратно,
преди хиляда ли,там някъде, все още думата ми
не се пресичча на две
и аз съм желязна, и аз съм майсторът,
и аз съм момичено, момичето на майстора,
между добре дошла и сбогом мълчим
все по-бавно"


В тази книга има много темперамент и характер на писането. За мен таланта е важен, но не по-малко е важен и характера - може да се види в стихове като "Обли убийства " или "Къщата на куклите ", или "Обичаят на лисицата", или "черните кутии", където има една особена твърдост, която всъщност е крехка и докосва през личното на нарисуваните истории и картини. И ще завърша с един стих от "вертикалното море" на Мария Калинова:

"като на малка сестра ти обяснявам,
към камъни не се пристрастявай, защото не можеш
камъните да извадиш и преобърнеш наобратно
 вътре в посоките им..."


- това много ме докосва, като вълнуващо и мен в последните ми текстове и размишления. Смятам, че стиховете на Мария Калинова си тежат на мястото и то за мен определено в този подбор е първото.
Поздрави.
Яна Монева
Страници: [1]
Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.8 | SMF © 2006-2008, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!