Книгата още от пръв поглед впечатлява с упорито наложената смислово-формална организация на стихотворенията. Концептуално това е предимство. Но за някои от творбите именно тази смислово-асоциативна рамка, заложена в заглавието, се оказва тясна дрешка. Стихотворенията на Цонка Христова се отличават с изострената си сетивност към проблемите на съвременната личност. И достига до поетическите инвенции по пътя на преосмислената житейска опитност.
Трудно е да се определи къде е ръбът на поетическата словесност, и дали по него се движи Галя Радева в книгата си. Но авторът има смелостта да се изразява точно по този начин, неотстъпно и категорично. И това прави книгата разпознаваема. 4.
Книгата е стилистично последователна и хомогенна. Потапя в действителност, в която въпреки емоционалните сривове на аз-а, звучи с примамлива цветност на възприятията. Предизвикателството пред автора/а и пред читателя/ са доста разделечените смислови връзки в една усложнена образност. 5.
Стиховете на Борис Пасков се отличават с привидно спокойния тон на ежедневието. Разкриват един свят без пресилени интонации, но с поетически обобщения, които изненадват. Авторът търси своята гледна точка и доста често я намира. 4.