При описване на постиженията на тази книга за съжаление в ума ми изникват леко клиширани фрази -  традиционна стилистика и образност,  традиционен изповеден женски стил, познати ми от много други поетични четива отпреди.
Достойнствата на книгата на г-жа Качова – една смелост да се говори за дълбоко интимни неща и интенцията да се удържи този тон във всички творби.

Моята оценка: 4

Подозирам, че поезията на г-н Троянски е от онзи тип, който звучи много атрактивно на глас – с отчетлив и целенасочен ритъм на фразата, с бардовска предизвикателност и едно покоряващо мъжко начало, което като правило силно се харесва на женската чувствителност. Правя предположение, че неговите текстове имат своята „твърда” аудитория по време на събирания и четения.
Не знам дали защото книгата е антологична, т.е. с по-различна концепция при сборуването на циклите, но тя не удържа очакванията ми за развитие, може би заради силното начало с първия цикъл.

Моята оценка: 5

Различното в замисъла на г-жа Радева при създаване на тази книга е може би едно /само/предизвикателство в опита да се създаде по-различен /анти/поетстващ език; идеята да се предложи гледната точка на съвременната жена с нейните дълбоки и плитки пластове, издигания и падания – на тялото, душата, чувствата; високите децибели в тоналността на едно постоянно бъбрене…
За мен обаче тук са налични и много сериозни пропадания, които изнервят по време на четене с липса на елементарна дисциплина при изграждането на текстовата тъкан, да не говорим за няколко досадно повтарящи се правописни грешки.

Моята оценка: 3

Една книга, която би могла да е и първа за създателя си със своята – извинявам се, ако звучи арогантно – претенция и баналност. Не бих желала да коментирам негативно, но тя за мен е от рода: „Тази сутрин станах по-рано и, за да си разнообразя живота, написах малко стихотворения. „
Това съвсем не означава, че книгата на г-н Пасков няма /да има/ собствен живот, не знам.

Съжалявам: 1

Възхищавам се от писането на г-жа Калинова. Това е книга, създадена с много вкус, работа, дисциплина… и талант.
Сгъстеността на образите, страхотните лупинги в смисловите връзки, изследователската енергия да се погледнат нещата от неподозирана гледна точка, резонансът на всяка дума в поетичната фраза и целостта на текста, липсата на всяка поза и отстранена емоционалност на лирическия субект, поетичното говорене, което не търси познати диалогични и стилистични опори – всичко това, както и много още, прави книгата за мен абсолютен фаворит.
Отличен тандем автор-редактор.

Поздравявам силно Мария Калинова.

Моята оценка: 10

3 (към 4)...
Много клише, малко визия. Не ми беше интересна, дочетох я от чувство за дълг. Липсваше ми смелостта, която очаквам от един мъж. Суетна, сякаш.

================================

И тук си коригирам оценката поради прекалено големи отлики на книгата спрямо тези, които класирам по-ниско - 5.
Все пак виждам възможност за развитие.

7
Не 10, защото както казваше едно време професорът ми по химия, 10 се полага само на Господ 
Не 9, защото не успях да прочета книгата на един дъх, дори на два... Това може да е предимство за друг четящ, но за мен е "недостатък" (условно, нали), защото едно такова накъсване намалява желанието ми да се върна по-късно към книгата.
Не 8, защото не ми "говори" достатъчно, това е много личен критерий, просто не ми е достатъчно близка...

И все пак, 7, защото...
- е толкова освежаващо далече от всяко клише...
- има глас, тежест, цялостна е, обла и завършена...
- е смела (книгата, за Мария не знам ), не се замисля дали ще се хареса (поне не осезаемо)...
- е искрена, без да интимничи...
- заглавието е изумително добро...

Има и още. Като си ги формулирам, евентуално ще допълня.

========================================

Със съгласието и помощта на администратора промених оценката, която давам на книгата на Мария - 8.
Просто иначе не ми "излиза" градацията на книгите. Мога да се абстрахирам от това, че книгата не е непременно моята книга, тъй като ако си говорим за "глас" и присъствие, качествата й са неоспорими...

3.
Може би някакъв опит за премахване, заличаване на опозицията поетично/непоетично
– с оглед на вътрестиховата организация и на лексикално ниво.
Но  като опит – за мен неуспешен,  с оглед на несъздаването на други поетични езици.

7.
Една книга, която като стратегии о-писва /в-писва собствената си читателска аудитория.
С оглед на рецептивната си насоченост книгата е дискурсивно  разпознаваема, като принадлежаща на определена литературна историчност и поетики.

5.
Рецептивните очаквания за междутекстовост на поетиките с оглед на праговете–заглавия,  като „Септември” и „Бежанци” или знаковостта – „картини на Пикасо” – в тази книга не се случват.
Поетиките на заглавията остават неосъществени на ниво поетика на текстовете .