Евелина Кованджийска - "Боси очи"

[admin]

Евелина Кованджийска - "Боси очи" ("Оборище", 148 с.)

[Мария Липискова]

8.
Изключително рефлексивна поезия. Поезия на погледа, една  иманентно поетическа книга: разпознаваема  с оглед на  иманентно поетическото като авторефлексивно. Единствено, може би, илюстрациите в нея ограничават смислите на рефлексивното начало.

[Мария Гюрова]

Книгата на г-жа Кованджийска за мен е една много хубава изненада. Изненада, защото началните стихове ми дадоха колебливост за евентуална висока оценка, но развитието и израстването на текстовете – имресии, малки парчета озаглавени само със звездички – ме впечатли. Творбите наистина са „тихи думи, написани с жар”, с наличие на силни, впечатляващи и интригуващи образи, със сетивност, която ме развълнува, с монолитност, изградена от деликатни пространства.
Мисля, че едно сериозно редакторско око би отпратило няколко текста в чекмеджето. Още малко усилие в предпечатната работа не би се отразило зле, графиките също търпят коментари.

Поздравявам Евелина Кованджийска за тази книга.

Моята оценка: 7

[Яна Монева]

Съжалявам, но гласувам с 3, мотивирана от преживяването си с тази книга, а то беше разочарование. Мисля, че тук липсва конструктивна редакторска работа и критична обратна гледна точка, която при една преработка може би би направила тези стихове по-леки и приятни (защото за мен са пълни с прекалено много пълнеж, който може би има нужда да бъде разтоварен).
Първо заглавието - смятам, че не е добре намерено, нито като метафора, нито като абсурд отива на книгата, макар че авторката в някакъв текст (казвам текст, защото за мен това не е стих) обяснява, че обича абсурдите. Въобще - доста бъбрива и в прозата на обикновеността поезия ми се стори. Казвам го с извинение към авторката, но мога да се мотивирам и с пример:

"Ръцете ми почерняха от непрегръщане.   (в това няма поезия, няма дори метафора - има напън за такава)
Крилата, които растяха по рамената
се превърнаха в пипала, които хващат пеперуди.
Мисълта се залута някъде.   (това е изречение пълнеж, то не носи нищо на стиха, може би го "залутва" и него)
Дотолкова се отдалечих от нея,
че сега не знам кога съм будна
и кога сънувам.
Нелюбима и нечакана за никого
нарисувах черно слънце.Прогониха
ме от храма на оптимистите.
Сега подострям молива си,
за да довърша това неискано стихотворение.    (ето тук вече тескта става действително неискан и неносещ нищо)
Само че и думите ме отбягват.
Може би следващото ми признание ще е любовно,
а дотогава ще спя в гнездото на осите убийци      (от никъде се появиха тези оси убийци и финала е като зловещо залепен)

Не бих искала да се отплесвам и да коментирам повече - това е моето мнение - обикновени изречения, подредени като стихотворения - това се тези текстове.
Яна Монева

[Мария Тодорова]

Гласувах с 3.
На тази книга като че ли й липсва и редактор, и коректор.
Прекомерна е като обем; така нареченият "пълнеж" не дава възможност да се  вдълби човек в интересните находки, които не липсват, все пак.
Силна авторова сетивност, обаче, облечена в лошо "скроена", не по мярка "дреха".

[Ваня Стефанова]

Книгата задържа вниманието ми с по женски рефлексивната и деликатна диспозиция, но – и при приятните поетични попадения доминираше усещането за 'дежа ву'. Една по-безкомпромисна редакторска намеса, мисля си, би свила текстовия масив и спестила (или потърсила в друг типологичен ред) илюстрациите – от което общото въздействие само би нараснало.

4

[Филип Кабакян]

Книгата е стилистично последователна и хомогенна. Потапя в действителност, в която въпреки емоционалните сривове на аз-а, звучи с примамлива цветност на възприятията. Предизвикателството пред автора/а и пред читателя/ са доста разделечените смислови връзки в една усложнена образност.
5.

[Левена Филчева]

За "Боси очи" на Евелина Кованджийска гласувам с 5:

общо впечатление и "послевкус" - 4
богатство на изразните средства - 5
форма и структура на стиха - 4
художествено оформление на проекта - 4
концептуалност ("стихосбирка" или "книга") - 4
оригиналност на изказа - 5
семантична натовареност - 4

[Георги Милев]

Според зададените критерии: 5

Лична импресия:
Една беззащитна, честна книга, без претенции и стремеж за “оригиналност”. Би могла да бъде по-кратка, от което определено би спечелила. Не мисля, че илюстрациите си кореспондират с текста, напротив.