Мария Калинова - "Подножието на вечерята"

[admin]

Мария Калинова - "Подножието на вечерята" ("Алтера", 48 с.).

[Мария Тодорова]

Гласувам с 9 за книгата на Калинова.
Впечатляващ размах на перото. Млада жена, която пише с воля (харесвам волята в ръцете и ума... харесвам и присъствието й в поезията).
Добра редакторска работа.
Идеи, образи и тяхната наситена смелост... не товарят.
Премерена храброст и добре отработена стилистика.

Да не досаждам повече... 
Благодаря! 

[Мария Липискова]

9.
Книга изградена от почерци и дискурси (определими/определено филологически), които се оказват пораждащи за поетики  поне от края на 90-те.
Почерци, които в своите рефлексии се оказват валидни – до „Подножието на вечерята”. Или успешни като стратегии за писане.

[Бояна Петкова]

7
Не 10, защото както казваше едно време професорът ми по химия, 10 се полага само на Господ 
Не 9, защото не успях да прочета книгата на един дъх, дори на два... Това може да е предимство за друг четящ, но за мен е "недостатък" (условно, нали), защото едно такова накъсване намалява желанието ми да се върна по-късно към книгата.
Не 8, защото не ми "говори" достатъчно, това е много личен критерий, просто не ми е достатъчно близка...

И все пак, 7, защото...
- е толкова освежаващо далече от всяко клише...
- има глас, тежест, цялостна е, обла и завършена...
- е смела (книгата, за Мария не знам ), не се замисля дали ще се хареса (поне не осезаемо)...
- е искрена, без да интимничи...
- заглавието е изумително добро...

Има и още. Като си ги формулирам, евентуално ще допълня.

========================================

Със съгласието и помощта на администратора промених оценката, която давам на книгата на Мария - 8.
Просто иначе не ми "излиза" градацията на книгите. Мога да се абстрахирам от това, че книгата не е непременно моята книга, тъй като ако си говорим за "глас" и присъствие, качествата й са неоспорими...

[Мария Гюрова]

Възхищавам се от писането на г-жа Калинова. Това е книга, създадена с много вкус, работа, дисциплина… и талант.
Сгъстеността на образите, страхотните лупинги в смисловите връзки, изследователската енергия да се погледнат нещата от неподозирана гледна точка, резонансът на всяка дума в поетичната фраза и целостта на текста, липсата на всяка поза и отстранена емоционалност на лирическия субект, поетичното говорене, което не търси познати диалогични и стилистични опори – всичко това, както и много още, прави книгата за мен абсолютен фаворит.
Отличен тандем автор-редактор.

Поздравявам силно Мария Калинова.

Моята оценка: 10

[Яна Монева]

Гласувам с "10" - исках да бъда непредубедена, изчаках и изчетох всички книги и смятам съвсем отговорно,  че нивото на Мария Калинова е далеч по-високо от общото. Забелязва се модерно и образно мислене, метафори, които разказват истории и стихове-истории, които остават като метафори "в подножието на вечерята" - тогава, когато всички сядаме или всеки сам за да се приобщим чрез храната или разговорите, и денят зад гърба ни ни прави по-плътни, като "майсторът" в любимият ми едноимен стих :

"хапка по хапка преглъщай наобратно,
преди хиляда ли,там някъде, все още думата ми
не се пресичча на две
и аз съм желязна, и аз съм майсторът,
и аз съм момичено, момичето на майстора,
между добре дошла и сбогом мълчим
все по-бавно"

В тази книга има много темперамент и характер на писането. За мен таланта е важен, но не по-малко е важен и характера - може да се види в стихове като "Обли убийства " или "Къщата на куклите ", или "Обичаят на лисицата", или "черните кутии", където има една особена твърдост, която всъщност е крехка и докосва през личното на нарисуваните истории и картини. И ще завърша с един стих от "вертикалното море" на Мария Калинова:

"като на малка сестра ти обяснявам,
към камъни не се пристрастявай, защото не можеш
камъните да извадиш и преобърнеш наобратно
 вътре в посоките им..."

- това много ме докосва, като вълнуващо и мен в последните ми текстове и размишления. Смятам, че стиховете на Мария Калинова си тежат на мястото и то за мен определено в този подбор е първото.
Поздрави.
Яна Монева

[Ваня Стефанова]

"Подножието... " не остава снишено до индивидуални или колективни комплекси, или до 'просто поредната' мрачна диагноза на уморената нашенска следмодерност... Културната основа, тук, не задължава непременно читателя с оптиката на знаещия, понеже 'вътъкът' на апокалиптичното удържа рецептивно 'продължение' в кода на изстраданите познания. Кризисното най-сетне е намерило езика, на който да се самоизговори! Затова и не припознавам мрежата от реминисценции (които – на разните равнища интертекстуалност – задават още семантика и още емоционална температура) като "херметично преднамерена" или като 'книжна' ерудиция...
Ако "вкусът" на тази книга отключваше в прочитите ми една по-висока 'синестезийност' (и като фоника, като цвят...), читателската ми оценка би се изстреляла към "9" (много вероятно)... или даже към "10".

Оценката ми е "8" и – благодаря.

[Левена Филчева]

За "Подножието на вечерята" на Мария Калинова гласувам с 9:

общо впечатление и "послевкус" - 4
богатство на изразните средства - 6
форма и структура на стиха - 4
художествено оформление на проекта - 7
концептуалност ("стихосбирка" или "книга") - 7
оригиналност на изказа - 6
семантична натовареност - 6

[Филип Кабакян]

Хубава книга!

8

[Георги Милев]

Според зададените критерии: 8

Лична импресия:
Много добра, плътна, защитена книга, която прочетох с удоволствие. 

[Емил Христов]

От селекцията единствено тази книга познавам предварително, както и авторката й - лично. Мария Калинова е вероятно най-оригиналната поетеса от нашето поколение и за мен нейната поезия е съвременна, навременна и изключително вълнуваща.