Допадна ми и тази книга (ведно с жанровите и структурните си 'закачки'), понеже тя, струва ми се, цели не толкова насочване към недовидяни още (от някоя поетична традиция) зони, колкото п(р)оглеждане пак към зоните с екстрадирани "сънища" – 'около' и 'вътре'. Една нагарчаща (но и споделимо блага) ирония на места разколебава, размеква черупката на клишето във видяното. Затова може би (като читател) чувам текстовете – без да твърдя, че навсякъде постигат пробивите на "откровение".

6

"Подножието... " не остава снишено до индивидуални или колективни комплекси, или до 'просто поредната' мрачна диагноза на уморената нашенска следмодерност... Културната основа, тук, не задължава непременно читателя с оптиката на знаещия, понеже 'вътъкът' на апокалиптичното удържа рецептивно 'продължение' в кода на изстраданите познания. Кризисното най-сетне е намерило езика, на който да се самоизговори! Затова и не припознавам мрежата от реминисценции (които – на разните равнища интертекстуалност – задават още семантика и още емоционална температура) като "херметично преднамерена" или като 'книжна' ерудиция...
Ако "вкусът" на тази книга отключваше в прочитите ми една по-висока 'синестезийност' (и като фоника, като цвят...), читателската ми оценка би се изстреляла към "9" (много вероятно)... или даже към "10".

Оценката ми е "8" и – благодаря.

Ценя някои погледи (и особено – поанти), бдителни за смислоносещ детайл в обичайните 'фотоси' на видяното, но автентичността на знаково доловеното (толкова осезаема при дебюта на автора) се е попретопила в отработени жестове на загребваща – недотам дълбоко – в културния цитат ирония... (и опазвайки граници, поетическата визия сякаш видимо 'преговаря' с крехката им подвижност, вкл. при заглавието). На свой ред – такава една 'мозайка' при композирането прави книжката и четивна, и доста пъргава за вкуса ми. Все пак, текстовете не носят предзададена умозрителност... затова ги отнасям към по-добрите (според мен) литературни практики.

6

Опитът за вглеждане/вторачване в 'патоанатомията' на без друго видимото, е претрупан (на места – затрупан) от многословие. Мотивите са преобговорени, изказът – често декларативен. Отпратките към литературни образи и културни традиции 'полягат' на правите връзки, и – целейки се (осъзнато, може би) в (не)поетичното, застиват на равнището на трафарета. Предвидима (а затова и доскучаваща) едноплановост...
Общото (ми) впечатление от книгата би спечелило при един по-скромен обем.

2

Доста неравна книга (редуваща силни текстове и 'пълнеж'); и само привидно безропотно вписваща се (поради 'прихватливата' си фоника, може би) в определенa поетическa традиция – тук и антологичността е 'на ръба' с иронично-патетичната ретроспекция, а еклектиката (еклектика в 'инвентаризирането' на истории и квазиистории, идентичности и времепространства от по-близкото и по-далечно минало) нерядко сговаря потенциала си с една сводимост до тематичен 'преговор', удобно облегнат на културни клишета. И така – предвидимо (не "въпреки", а "и поради това") – думите се съоръжават с нужната 'акустика'...

5

Kонцептуално видими, но и 'преговорно' мислими (и при наличните забележителна "техника" и отработен поетически почерк), визиите тук си остават 'под ключ' на познатото вече/сякаш четеното, а отнесени към паратекста – претенцията му увисва някак по-мъчно защитимо.

5

Книгата задържа вниманието ми с по женски рефлексивната и деликатна диспозиция, но – и при приятните поетични попадения доминираше усещането за 'дежа ву'. Една по-безкомпромисна редакторска намеса, мисля си, би свила текстовия масив и спестила (или потърсила в друг типологичен ред) илюстрациите – от което общото въздействие само би нараснало.

4

Гласувах с 3.
На тази книга като че ли й липсва и редактор, и коректор.
Прекомерна е като обем; така нареченият "пълнеж" не дава възможност да се  вдълби човек в интересните находки, които не липсват, все пак.
Силна авторова сетивност, обаче, облечена в лошо "скроена", не по мярка "дреха".

Гласувах с 3.
Омръзващо дълга (антологична по обем и еднообразна по характер) книга. Много добро корично оформление.
Не ме спечели като читател - сантиментът е вповече; клишета никак не липсват; монолитна, но скучна за мен книга в графата "опоетени смисли".

Гласувах с 4.
Върху поетиките е работено, но на мен не ми допада смисловото еднообразие на повтарящите се образи.
Чела съм първата книга на автора, тази  - с нищо не я "надскача", освен с по-малкия си обем, за което най-вероятно е "виновен" редакторът.